Кои са основни емоционални потребности на всеки от нас и защо е важно да направим всичко, за да ги задоволим | Elenagogova - Психолог, Холистичен нутриционист
основни емоционални потребности
550 Преглеждания

Кои са основни емоционални потребности на всеки от нас и защо е важно да направим всичко, за да ги задоволим

Всички хора от детството имат универсални примери за основни потребности. Не задоволяването на основни емоционални потребности е една от причините за емоционални проблеми в детството и зрялата възраст.
Идеалното детство е невъзможно!
Някои потребности ще бъдат задоволени в по-голяма степен, други в по-малка степен. Ако основната нужда не е удовлетворена до голяма степен, това води до образуване на дезадаптивни схеми. Неадаптивните схеми представляват вярванията ни за света, засягат познанието, емоциите, спомените, социалните взаимодействия и нагласите и преобладаващите модели на поведение.

Защо изобщо трябва да знам за основните емоционални потребности и как това ще ми помогне?

Не удовлетворяването на основните нужди води до поддържане и активиране на дезадаптивни схеми, които започват да контролират нашето поведение. Такова поведение, продиктувано от дезадаптивна схема, допълнително възпрепятства задоволяването на потребностите, влияе негативно на междуличностните отношения и пречи на човек да действа в съответствие с вътрешните ценности. Осъзнаването на основните нужди е важна стъпка по пътя към съзнателно поведение, насочено към хармоничен, удовлетворяващ живот.

Какви са тези нужди потребности?

  • Схема терапия идентифицира пет групи основни емоционални потребности:
  • Сигурна привързаност към другите – включва сигурност, стабилност, грижа и приемане;
  • Автономия, компетентност и чувство за идентичност;
  • Свобода за изразяване на реални нужди и емоции;
  • Спонтанност и игра;
  • Реалистични граници и самоконтрол.

1 Сигурна привързаност към другите

Нуждата от сигурна привързаност, ако се вземе като пример за емоционална потребност на човек, към другите възниква у човека веднага след раждането. Човешкото бебе през първите няколко години от живота си е безпомощно и не може да оцелее без нечия помощ. Животът му зависи от живота на родителите му.
Самото присъствие на родители не задоволява нуждата от сигурност. Удовлетворено е, ако родителите осигуряват физически и психологически безопасна среда за детето. Родителят трябва да покаже на детето, че ще му помогне, ще направи всичко, за да предотврати или овладее ситуацията. В този случай детето ще види и запомни, че освен опасност, в света има грижовни и подкрепящи хора, които могат да помогнат в трудна ситуация.
Детето ще види и ще запомни, че освен опасност в света има грижовни и подкрепящи хора, които ще помогнат в трудна ситуация.
Освен родителите, цялото обкръжение на детето участва в задоволяването на тази потребност.
Стабилност и предсказуемост. Стабилността играе важна роля във формирането и поддържането на емоционалното благополучие на човек. Това включва предвидимостта на връзката и сигурността, че родител или партньор няма да напусне и да подкрепи, когато е необходимо. Разбирането, че любовта и грижата на близките не зависят от външни обстоятелства, създава усещане за спокойствие.
Разбиране и състрадание. Освен подкрепа в трудни моменти, важно е и възрастен, и дете да усещат, че емоциите и преживяванията му са разбираеми и важни за близките. В този случай не се чувстваме отхвърлени и самотни. Чрез емпатията детето научава, че изпитването и изразяването на емоции е нормално в такава ситуация. В противен случай съществува убеждението, че емоциите не са важни и не могат да бъдат изразени.
Любов и приемане. Важно е всеки човек да знае, че е обичан и приет такъв, какъвто е. От страна на родителите е важно да се разбере на детето, че то е обичано и ценно само по себе си, като личност, независимо от лошото поведение или външни обстоятелства. Ако тази човешка потребност не е задоволена, ние се чувстваме самотни, ненужни, грешни.
Разбирането, че любовта и грижата на близките не зависят от външни обстоятелства, създава усещане за спокойствие.
Наставничество и насочване. Разбира се, не можем да знаем всичко, особено в детството. В отговор на необходимостта от наставничество е важно да получите помощ от някой, който не осъжда за невежество и не обвинява в некомпетентност, а подсказва, учи и насочва. Лишаването от тази потребност предизвиква безпокойство и чувство на некомпетентност, което може да се превърне в перфекционизъм или отлагане. В същото време е важно да се постигне баланс, без да се нарушава необходимостта от автономия.
Подкрепа и насърчение. Насърчаването и подкрепата засилват инициативността, независимостта, мотивацията за постигане на целите. Когато тази нужда е задоволена, човек може да тръгне към постигане на всякакви цели, като се фокусира върху вътрешни ценности и емоционални нужди, а не върху външна критика или одобрение.

2 Автономия и компетентност

Автономия – необходимостта от независимост от другите, самодостатъчност и самоопределение, способност за самостоятелно вземане на решения и действия. За да посрещнете тази нужда, е важно да имате време и пространство да останете насаме със себе си, способността самостоятелно да решавате някои проблеми, проблеми.
Компетентността е способността да се вземат навременни решения, да се действа ефективно и да се постигат цели. Когато тази потребност е задоволена, ние се чувстваме доста успешни в дейността си, вярваме в собствените си способности и възможности.

3 Свобода за изразяване на реални нужди и емоции

Задоволяването на нуждата от свободно изразяване на емоциите и потребностите дава възможност да ги изживеем пълноценно, а не да крием чувствата. Стабилното валидиране на чувствата и нуждите ви позволява да се чувствате адекватни на външната среда, ефективно да регулирате и да сдържате емоциите.

4 Спонтанност и игра

Спонтанност – да бъдеш в момента „тук и сега”, в хармония с твоето състояние и външния свят. Спонтанността предполага способността на човек да бъде себе си, да се изразява естествено в различни житейски ситуации. Насърчаването на спонтанността дава възможност на детето да разбере, че естественото му поведение е нормално. Когато спонтанността е силно потисната, детето получава сигнал, че настоящият момент не е важен, импулсите му са погрешни.
Ограничаването на тази емоционална потребност на човек (например, „че си зает с някакъв боклук, би било по-добре да направиш нещо полезно“) предизвиква чувство за вина, срам за вашите пориви и желания. В резултат на това – формиране на високи изисквания към нечия работоспособност, амортизация на почивка, хиперконтрол.
Насърчаването на спонтанността дава възможност на детето да разбере, че естественото му поведение е нормално.

5 Реалистични граници и самоконтрол

Друга важна емоционална потребност е установяването на структурирани взаимоотношения, реалистични граници, разумна дисциплина, способност за следване на правила и самоконтрол. В детството само научаваме съществуването на граници в себе си и другите хора. Важно е да затвърдите в детето разбирането, че трябва да уважавате правата и нуждите на другите хора, както и на вашите собствени. Това постига баланс между егоизъм и саможертва.
Тази потребност осигурява разбиране, уважение и придържане към общи правила, контрол на импулсивните желания и адекватно ниво на самодисциплина, което помага за постигане на целите.
Осъзнаването на основните нужди е най-важният аспект на себеразвитието. След осъзнаването е важно да се научите да ги удовлетворявате адаптивно, което ще ви помогне да се чувствате по-хармонични.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *