Как да се научите да приемате себе си | Elenagogova - Психолог, Холистичен нутриционист
1.5K Преглеждания

Как да се научите да приемате себе си

Самоприемането е едно от най-важните условия за развитието и формирането на хармонична и спокойна личност. Да приемеш означава да си позволиш да бъдеш себе си, да признаеш собствените си положителни и отрицателни качества: интелект, характер, външни данни, социална реализация, да се отървеш от самобичуването за грешките, направени в миналото. Но това трябва да се научи.

В края на краищата, пълното приемане на своето „аз“ е ключът към положителните промени. В тази статия ще разгледаме основните психологически техники за приемане на собствената личност.

Самовъзнаграждение, самоутвърждаване

При самоприемането самоутвърждаването играе голяма роля – грижата за себе си и осъзнаването на важността на чувствата си. Едно от основните свойства на самоутвърждаването е да се възнаграждаваш и подкрепяш във всеки един момент.

Необходимо е постоянно да „забелязвате доброто в себе си“. Практикувайте това. Ето едно упражнение за вас: опитайте се да посветите следващата седмица на забелязването на всичките си положителни действия, буквално до най-малкия детайл.

Например, похвалете се, че в момента четете книга за грижата за себе си. Или благодарете за разговора с приятел или за загряването преди интервю.

Придайте смисъл на чувствата си, признайте тяхната реалност. Винаги се подкрепяйте в трудни моменти. Слушайте себе си и бъдете честни за това как се чувствате. Ако в даден момент се почувствате тъжни, не крийте от себе си, че това наистина е така.

Разширяване на обхвата на чувствата 

За да си помогнете, запишете всички чувства, които изпитвате в момента. Например, ето как едно момиче на име Карън, в момент на тъга и униние, записва през какво преживява: „Много съм тъжна и самотна. Тревожа се за бъдещето, няма с кого да споделя проблемите си. Не знам на кого да разкажа за всичко и с кого да споделя мъката си. Аз съм на ръба. Освен това предишните ми връзки бяха ужасни и задънени и съм ядосана, че им отделих толкова много време и енергия.” Момичето премина през много, но намери сили да се издържа и да осъзнае болката, която преживя.

Представете си, че сте най-добрият си приятел. Утешавайте се с думите: „Аз съм с теб. Разбирам те“. Тук трябва да осъзнаете, че не сте единственият човек, който не може да се справи със самотата, тревожността, гнева и тъгата. Има много такива хора и си приличате. Повторете това на себе си, за да поставите в ред собствените си чувства.

Разберете връзката на чувствата с вашите ценности. Например, самотата е свързана с общуването между хората и обмяната на опит. Следователно комуникацията е ценност. Този подход ще ви помогне да разберете важността на положителното отношение. Осъзнавате, че наистина имате нужда от ценностите на комуникацията и хората около вас.

Приемане на трудността да бъдеш себе си 

Животът понякога не отговаря на очакванията ни, така че е трудно да бъдеш себе си. Особено ако човек изпитва силни чувства, фино усеща света наоколо и остро възприема житейските прояви, изпитва душевна болка, когато мисли за бъдещето. Може да се чувствате самотни дори в присъствието на други хора, да станете яростни или тревожни без причина.

Това, което другият смята за дреболия, вие възприемате като бедствие.

Ураганът от завладяващи чувства напълно те обзема, покрива те с главата ти. Вие несъмнено сте в плен на силни емоции, на които не всеки е способен.

Те са като пашкул, от който е толкова трудно да се измъкнем. Може да сте объркани за това. Борбата със спектъра от всички усещания не дава резултат. Струва си да разберем, че е невъзможно да сме щастливи през цялото време, защото никой от нас не е роботи.

Преследват ви изгубени мечти и тъмни сенки. Но въпреки това те все още могат да изпитват радост, забавление и да се въртят от щастие в екстаз. Но тъмнината и объркването ви връщат на земята, унищожавайки приказните щастливи моменти и ви отвеждат в заблуждение.

Може би никой не разбира напълно какво се случва с вас. Но трябва да разбереш, че си единственият. Да, трудно е да си човек, който може да усети всичко. Но не можеш да се скриеш от себе си. Никой друг няма да живее живота ти вместо теб. Това е единствено ваша задача.

Но вие не сте единственият, който възприема живота като влакче в увеселителен парк, кипящ котел от кипящи страсти, безнадеждна задънена улица или заплетен капан. Вашите различия от другите не са фундаментални. Животът е такъв, какъвто е. Напомняйте си за това често в моменти на самота.

Знаейки, че всеки има проблеми 

Социалните мрежи създават много напразни очаквания. Те създават илюзията за идеален живот, какъвто в действителност никой няма. Гледайки показния живот на другите във Facebook, Instagram, изпадаме в отчаяние и си задаваме поредица от въпроси, например: „Защо съм толкова нещастен, самотен, необичан?“.

В действителност социалните мрежи са маска, фалшив образ, чрез които се демонстрира „щастие и просперитет“. Животът в социалните мрежи е обмислен в детайли, изпълнен до ръба с пози, измислени истории, несъществуваща позитивност и пристрастия. Статистиката показва високо ниво на депресия и наличие на завист при тези, които прекарват много време в социалните мрежи.

Страници във Facebook, Instagram и други рисуват фалшива картина на живота с вечно щастливи хора, винаги настанени деца, перфектни бракове и пищни ваканции с чаша вино вечер. Всеки е „оценен“ и „щастлив“. Това самохвалство е много досадно.

Но всеки има проблеми. Като пример и доказателство за това можем да посочим национални проучвания, по време на които се оказа, че няма абсолютно щастливи хора. Установено е, че почти 50% от анкетираните страдат от психични разстройства, включително тревожно и депресивно разстройство. Всеки е бил разочарован поне веднъж, преживял е загубата на любим човек, разболя се, изпита гняв, тъга, ревност.

Отзивчивостта е всеобхватна 

Забравете за себе си за известно време и обърнете внимание на чувствата на другите хора. Живея в Ню Йорк и всеки ден ходя пеша по 1,5 километра до работа. По пътя срещам различни хора – спящи в движение, пенсионери с бастун, инвалиди, майки с колички, пратеници на велосипед. Съчувствам на хората. Имаме нужда от част от съчувствие, не толкова, за да я получим, а за да я раздадем на другите. Чувството на емпатия е важно по една проста причина – утешава, успокоява, свързва ни с други хора.

Когато гледам майка (или бавачка) с количка, виждам прояви на грижа и любов към детето. Усещам любовта, която свързва майката и детето. Човек на велосипед в гъст поток от автомобили най-вероятно работи като куриер. Може наскоро да се е преместил в града и да не може да си намери друга работа. Той рискува живота си всеки ден, движейки се в трафика, за да плаща сметките си за жилище. В сърцето си му съчувствам и желая да прекарам деня без сериозни инциденти. В такива моменти животът ме изпълва.

Отивам по-нататък и виждам стопанката с кученце. Гледам го как размахва радостно опашка, докато други спират да се любуват на кучето. Попивам отзивчивостта и любовта в себе си, пазя я в сърцето си и продължавам по пътя си с радостно чувство на пълнота.

Обърнете внимание на всякакви прояви на доброта. Опитайте се да посвещавате следващата седмица всеки ден на упражнение „откриване на доброта“. Примери могат да бъдат човек с детска количка, грижовен внук, който прекарва възрастна дама през пътя, мъж, който пита как се чувства някой друг, или разхожда куче. Представете си какво е да давате доброта и да я получавате в замяна? Как се чувствате, когато видите прояви на доброта?

Как работят примерите за доброта? 

Позволете на първия човек, на когото проявите доброта, да бъдете себе си. Представете си, че в моменти на тъга, гняв, тъга, отчаяние добър и съчувстващ човек стои наблизо и поставя ръка на рамото му, навежда се и шепне нещо топло, приятно, успокояващо.

Той може да каже: „Ти заслужаваш повече щастие“, „Обичам те“, „Всичко ще мине“ и т.н. Какво бихте казали на себе си? Повярвайте ми, вие сте в състояние да станете свой собствен ангел пазител.

И това упражнение ще помогне за това: Начертайте таблица с три колони. В първата колона опишете ситуация, в която изпитвате неприятни чувства (например аз съм сам, седя на стол у дома). Във втората колона опишете емоциите, които ви завладяват в този момент (тъга, сълзливост и т.н.). И изразете мили думи за подкрепа към себе си в третата колона (например „Ти си обичан“, „Ти си добър“).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *